23 июн. 2016 г., 17:35

Костенурче

510 0 0

 

 

Заради този стих нощта

не спах. И да си обмисля,

какво е туй от света голям,

което мен ми толкоз липсва ...

 

Тихичко разрових съвест и сърце

сред тишината няма,

дано намеря поне зрънце

в отломките, които разпилял съм ...

 

И полетях в старите си урви,

уморена птица без крила,

и залазих към върховете луди,

поени с кръв от мойте колена...

 

и се усмихвах на небето

в най-мрачния си ден,

и плачех в градини цветни

за цветенцето, късано за мен.

 

Сменяха се ден със нощ,

слънце със луна, зима с пролет,

бях добър, бях и много лош -

добре де, вълк в овча кожа ...

 

Ха, а защо сега съм само кожа,

вълкът къде остана?

Какво ме буди нощем,

сутрин уморен да ставам?

 

Ах, да! Зрънцето, което липсва,

в мелницата е станало брашно,

/костенурче де да бях измислен/,

че временце си нямам за още един живот ...

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...