Заради този стих нощта
не спах. И да си обмисля,
какво е туй от света голям,
което мен ми толкоз липсва ...
Тихичко разрових съвест и сърце
сред тишината няма,
дано намеря поне зрънце
в отломките, които разпилял съм ...
И полетях в старите си урви,
уморена птица без крила,
и залазих към върховете луди,
поени с кръв от мойте колена... ...