3 февр. 2025 г., 19:05

Котараче за Поета

331 2 1

КОТАРАЧЕ ЗА ПОЕТА

 

… как искам да си имам малко коте,

да си го викам вечер с „Писи-пис!“ –

и с него да не съм така самотен

над римите връз моя празен лист,

 

да си го кръстя с галеното Шуши,

то да ми казва: – Здрасти! Как си, мой?

И да живеем с него – двама души,

в Господня радост, благост и покой.

 

Да си го храня призори с гранули.

Да гризка вечер моето мезе.

И да си пийне някой ден през юлий

от винцето ми – каничка „Розе“.

 

Усетя ли, че станал съм излишен,

особено в словесния боклук,

то вместо мене, стихчета да пише –

и да ги публикува във Фейсбук.

 

Дори не чини пукнато петаче

да сме добри във всеки Божи ден.

Ако решите, с малко котараче

зарадвайте ме, моля ви, и мен!

 

2 февруарий 2025 г.

гр. Варна, 18, 50 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...