Котешки откровения
Красива съм. Изящна. Грациозна.
Понякога съм палава, игрива.
А друг път - тайнствена. Мистериозна.
Или пък просто съм сънлива.
Очите ми са искри разпиляни
във вирчета от светлина събрани
да омагьосват, милват и раняват.
Понякога дори лекуват рани.
Но никога не се забравят.
Копринена съм. Кадифено мека.
Така гальовна, ласкава и кротка.
Пристъпвам тихо - тихичко, полека,
навсякъде се вра - нали съм котка.
И във сърцето ти така се шмугнах,
че ти дори не ме усети -
нали съм като литнал пух безшумна,
нали съм крехка, нежна... Като цвете.
Ала и досега не съм разбрала
дали си вече с мен наясно.
Усещаш, че ме имаш чак тогава,
когато те захапя. И одраскам.
Но, знаеш сам - във котешката ласка
душа на хищник ловко се прикрива.
Бях мъничка - едва-едва те драсвах.
Но вече съм голяма. И убивам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Мачикян Все права защищены
