28 дек. 2008 г., 17:34

"Ковачът"

1.3K 0 2

 

 

Мисля за теб непрестанно, Ковачо на рицарски доспехи... с "обич и омерзение".

 

 

 

Размахваш тежък чук, ритмично,

ковеш желязо, взето от жарта.

Негодуваш! Случвало се... нищо.

Острие, доспехи... тишина.

 

 

Защо посягаш към огнището,

щом радост нямаш от труда!

И как в душата да е истинско,

посипал си се с пепелта!

 

................ (следва)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за оказаната чест, Влюбено момче. Ти за моите гневове не се кахъри. Ще ми мине. Отдай се на обичта си!
  • Тъжен стих,а виждам и малко гняв!
    Харе са ми как си го написала!
    Но дали и ковача не е нещастен?

    Ковачът, чука си размахва,
    кове доспехи със любов,
    но в сърцето болка го притяга –
    не ще да наранява никой,
    но трябва той да е суров!

    Поздрав, Гневна Маслино!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...