Мисля за теб непрестанно, Ковачо на рицарски доспехи... с "обич и омерзение".
Размахваш тежък чук, ритмично,
ковеш желязо, взето от жарта.
Негодуваш! Случвало се... нищо.
Острие, доспехи... тишина.
Защо посягаш към огнището,
щом радост нямаш от труда!
И как в душата да е истинско,
посипал си се с пепелта!
................ (следва)