Мисля за теб непрестанно, Ковачо на рицарски доспехи... с "обич и омерзение".
Размахваш тежък чук, ритмично,
ковеш желязо, взето от жарта.
Негодуваш! Случвало се... нищо.
Острие, доспехи... тишина.
Защо посягаш към огнището,
щом радост нямаш от труда!
И как в душата да е истинско,
посипал си се с пепелта!
................ (следва)
© Нова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
