"Ковачът"

Poetry » Other

1.3K 0 2

Мисля за теб непрестанно, Ковачо на рицарски доспехи... с "обич и омерзение".

Размахваш тежък чук, ритмично,

ковеш желязо, взето от жарта.

Негодуваш! Случвало се... нищо.

Острие, доспехи... тишина.

Защо посягаш към огнището,

щом радост нямаш от труда!

И как в душата да е истинско,

посипал си се с пепелта!

................ (следва)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Маслината (Нова)

Благодаря за оказаната чест, Влюбено момче. Ти за моите гневове не се кахъри. Ще ми мине. Отдай се на обичта си!

2008-12-30T11:17:15+02:00
shkaf4eto (Валентин Добрев)

Тъжен стих,а виждам и малко гняв!
Харе са ми как си го написала!
Но дали и ковача не е нещастен?

Ковачът, чука си размахва,
кове доспехи със любов,
но в сърцето болка го притяга –
не ще да наранява никой,
но трябва той да е суров!

Поздрав, Гневна Маслино!

2008-12-28T18:14:27+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0