"Ковачът"

Poetry » Other

1.3K 0 2

Мисля за теб непрестанно, Ковачо на рицарски доспехи... с "обич и омерзение".

Размахваш тежък чук, ритмично,

ковеш желязо, взето от жарта.

Негодуваш! Случвало се... нищо.

Острие, доспехи... тишина.

Защо посягаш към огнището,

щом радост нямаш от труда!

И как в душата да е истинско,

посипал си се с пепелта!

................ (следва)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Маслината (Нова)

Благодаря за оказаната чест, Влюбено момче. Ти за моите гневове не се кахъри. Ще ми мине. Отдай се на обичта си!

2008-12-30T11:17:15+02:00
shkaf4eto (Валентин Добрев)

Тъжен стих,а виждам и малко гняв!
Харе са ми как си го написала!
Но дали и ковача не е нещастен?

Ковачът, чука си размахва,
кове доспехи със любов,
но в сърцето болка го притяга –
не ще да наранява никой,
но трябва той да е суров!

Поздрав, Гневна Маслино!

2008-12-28T18:14:27+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0