7 мар. 2007 г., 18:09
Гледаш ме как отивам при него,
как го целувам нежно в уста.
Гледаш, трепериш - крещи ти сърцето,
но аз съм такава. Порочна жена.
Коварно се вмъквам в мислите твои,
прелъстявам те нежно, едвам.
После напускам тези покои
и нови окови на друг ще предам.
А ти ще си мислиш за мен като пролет -
ще ме прегръщаш с цветята, ще ме целуваш с дъжда.
Защото съм само една на земята
и само с един... Не, не става така. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация