18 янв. 2007 г., 14:16

Коя бе тя

1K 0 18

 

 

Ще се събудиш във блаженство ...

изгубил чувство за реалност ...

Чии копринени къдрици

се спускаха по твойто тяло

като лиани ароматни...?

Във миг на чудно съвършенство,

неповторим и уникален,

чии премрежени ресници,

две пеперуди затрептяли,

                                      те заплениха безвъзвратно...?

Чии любящи меки устни

обхождаха те ненаситно

изгаряйки те със дъха си...?

                            Чии ръце така копнежно

                                      вълни от чувства в тебе вляха...?

Ще ти е още дълго вкусно,

         ще се облизваш апетитно,

                  ще я желаеш до гръдта си,

                            притихнала с любов безбрежна...

                                      Коя бе тя ? ... ще питаш в мрака...

 

18.01.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Фло, щом тук нищо не долавяш си за съжаление!
  • Всеки читател вижда с различен поглед, според собствените си изживявания. Това си е твое право. Замисълът е любовта към точно определен мъж! Няма нищо велико, простичко е, и съвсем непретенциозно...
  • Несполучливо сравнение, Цветелина!
  • Цветелина, думите които някой употребява, могат да осквернят само и единствено автора им!
  • Много нежно,но и аз питам:коя бе тя

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...