Коя си ти, смутила моята душа?
Защо в огледалото се взираш,
търсейки мен в себе си сега?
Излез на улицата светла,
там ще ме откриеш сред многото лица.
По очите ще те разпозная сред множеството на града.
Ще спра до теб смутен, поемайки в дланите си твоята ръка.
© Димитър Костов Все права защищены