13 янв. 2017 г., 10:29  

Коя съм

870 1 2

 

Не съм онова, което имам.

Не съм онова, което мога да загубя.

Не съм онова, което може да ми се отнеме. 

Не съм даже достойнството и честта своя

Много съм мъничка и твърде безгрижна.

 

Коя  ли съм?

Рожба свидна на Вселена вечна съм,

към Изначалното далечен път поела.

Приземена съм да прокарам пътечка,

знам, тя някому ще е потребна, нужна.

Така го чувствам – аз съм единствено  

и само несъкрушимото, непобедимото,

което ме роди и прати тука – на земята. 

Ще се завърна някой ден пак в необята.

 

Коя ли съм?

Негаснеща искрица от огъня вечен съм, 

сиянието – отразено в окото на Бога съм.

 

Самадхи

13.01.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...