Не съм онова, което имам.
Не съм онова, което мога да загубя.
Не съм онова, което може да ми се отнеме.
Не съм даже достойнството и честта своя.
Много съм мъничка и твърде безгрижна.
Коя ли съм?
Рожба свидна на Вселена вечна съм,
към Изначалното далечен път поела.
Приземена съм да прокарам пътечка,
знам, тя някому ще е потребна, нужна.
Така го чувствам – аз съм единствено
и само несъкрушимото, непобедимото, ...