24 дек. 2012 г., 14:17

Коя съм без теб

748 0 1

Не ме питай коя съм сега.
Такава съм, каквато не ме познаваш.
Такава съм, каквато с теб не съм била.
Такава съм и нищо не означавам.
Не искай да ти се описвам.
Не гледам вече във огледала.
И за себе си не мисля.
Тъй бегло помня коя съм била…
Бях себе си, когато те поглеждах,
и още по себе си, като ме гледаше ти.
И нямах нужда от бъдеще и надежди.
Събирах всичко мое ценно в твоите очи.
Остана само силует
на отражението ми в очите ти.
Не ме питай коя съм без теб.
Помни, че с теб бях най-обичаната.

 

23.12.2012г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми харесва.
    То е едновременно толкова просто, колкото и сложно. Толкова обикновено, но в същото време толкова чувствено.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....