Rois
478 результатов
Земята се изгуби. Няма я.
Отдавна не знам върху какво вървя.
Вървя ли? Или някаква измама
ме носи междупространствено сега?
Изчезнаха и другите планети, ...
  267 
Ноември събота посреща -
студено, мокро и мъгливо,
но оживено е гробището отсреща,
край плочите пристъпват мълчаливо
живите. Със свещи и раздавки, ...
  541 
Безкраят е в онази стая,
на счупения ти диван.
На водка и на дим ухае,
На отчаяние. И плам..
Безкраят е в ръцете ти под душа, ...
  796 
Не чакат вече те дъжда,
не шепнат за листата на цветята,
не си разказват за нощта
и топлия, августовски вятър.
Не търсят миризма на пролет, ...
  537 
“ – Не е било време.“
Не, не беше.
Ние бяхме въпреки това.
Въпреки всички решения грешни.
Въпреки ясната накрая самота. ...
  502 
Пълнолунна любов
Заминал бе. Луната вълча,
оглася януарските земи.
Вие, с копнеж да си го върне.
Ледена самота трепти. ...
  497 
Виктор погледна часовника си и въздъхна. Незнайно защо за пореден път се беше вързал на глупостите на Ема. Много добре знаеше, че след като скъса с него, още в гимназията, всеки път, когато го потърси беше или, за да му иска услуга или за да го направи за смях. Та, кой, по дяволите, би искал да възр ...
  559 
Десет дългички ушички,
пет опашки пухкавели,
пет нослета, душат всички,
морков търсят да намерят.
Няма вдясно, няма вляво, ...
  542 
Звездите на моето небе
Черната дупка видяха.
Не, не която и да е,
а тази, дето си е тяхна.
Тази, дето ги засмуква, ...
  479 
Как да открадна усмивката в гласа ти?
Тогава, когато знаем, че не става,
че опитите да подишам от дъха ти
отново, нещо не ги разрешава?
Когато за другият път обещаваме, ...
  517 
Димът от твоята цигара -
опиум за душата ми.
Триумфът на Дявола...
  625 
Беше странна амалгама.
Опиум, дим и мрак,
чувство, че света го няма,
и твоя отровен живак...
Още усещам вкуса ...
  488 
Какви са твоите ръце?
Такива, дето утешават?
Такива, дето крадат сърце?
Такива, дето своето раздават?
Сключват ли се за молитва, ...
  680 
Танцувам валс, из бални зали,
където всички се прекланят
на тези, дето са събрали
сърцата си, дом общ да бранят.
Танцувам и ме аплодират. ...
  586 
Тя сяда, ефирна и резедава,
разлиства нотните листа
и чудното пиано оживява,
отръсквайки от себе си праха,
трупан през дълги, снежни дни, ...
  423 
Агнето Асен бърка си айран.
Бикът Борислав бишкоти пече.
А вълкът Васил ръфа вафла сам.
Гъсеничката Гери грах гризе.
Делфинът Дани реже си домат. ...
  746 
Патето Преслав вчера се излюпи,
днес на мама Сиси вече то се цупи,
трудно се ядяли твърди семенца,
червейче да клъвне искало сега.
Мама Сиси жално вдига рамене: ...
  581 
Насила не пиша за пролетта.
Дете не съм й и не ме заразява
мирисът на прясната трева
с конпеж по цъфтящата дъбрава.
Да я приветствам не умея. ...
  475 
18:30 Lilly: Здрасти, какво става?
Минута, две, три, четири… Лиляна потропваше нервно с пръсти до клавиатурата. Не ѝ беше ясно защо, по дяволите, му отнема толкова време да ѝ отговори нещо, след като на хронологията на месинджъра ѝ изписваше, че е бил онлайн преди минута. Явно си пишеше и с някоя др ...
  1156 
Колко вселени завладя?
Не за да ги притежаваш,
а за да препуснеш из тях,
без някога да съжаляваш,
че устремът ти те е спънал? ...
  587 
Пишеш с черно името, което
някога в дъга си нарисувал.
И се чудиш дали цветното
може въобще да съществува
в очи, пълни с тъмнина. ...
  477 
Нокът на сова,
перо от врана,
конска подкова,
роса, събрана
преди първи петли. ...
  471 
Изгрява черното знамение
на онзи забравен небосвод,
нарисуван за теб и мене.
Не беше ли във друг живот
това, което ни привлича ...
  454 
Не се оплаквам – така съм родена,
сама да си плета капани,
и все от нещо, заслепена,
да се давам, преди да ме хванат.
Други виновни няма, освен мен. ...
  531 
Знаех го от самото начало –
не идваш, за да останеш с мен,
не идваш, за да бъдем цяло.
И може би трябваше да спрем,
преди да започне да ме свива отляво, ...
  580 
Пропи се някъде из вените
и нищо не можа да те изчисти.
И клетвите, че съм извела
онези опасно копнежни мисли
по тебе, са най-черната лъжа, ...
  576 
Здравей, мое, безжалостно безсъние.
Не, не гадая за твойте имена,
нито те оправдавам с пълнолуние.
Аз знам добре в мен кой те изкова.
О не, за миг не се оплаквам, ...
  623 
– Не можеш да си тръгнеш! – Радослав държеше на своето.
– Мога и ще си тръгна. – Симеон говореше с тих, но непоколебим глас. Радослав не знаеше какво да направи, не искаше да си представя света около него без Симеон, усещаше, че го губи, и това, че не може да го спре, го побъркваше.
– Мони, моля те… ...
  1025 
Двама малки малчугана,
рано сутрин размишляват
как ли влака те да хванат,
друг град, за да посещават.
Ще ли им дадат билети, ...
  1153 
– Искаш ли да ти помогна?
Лора вдигна очи към мъжкия глас, който идваше отгоре. Да паднеш с бяла дреха, с цветя в ръка, по пътя към бленувания принц, който те очаква, едва ли беше най-добрия начин да се представиш пред един непознат. Тя плахо подаде ръка и огледа кавалера, който й предлагаше помощ. ...
  601 
– Анитрам! Анитрам! – младото момче влетя задъхано в стаята. – Облаци! Черни облаци от север!
Анитрам подскочи от мястото си, грабна наметалото и се запъти към конюшнята.
– Да кажа ли на краля, че тръгваш? – подтичваше зад нея младия Одорф.
– Не, в никакъв случай! – отсече Анитрам.
– Но той ще иска ...
  939 
Знаел си, когато си избирал.
Не тъй изглежда светлината.
Около мен лъчи тихо умират.
А аз вървя безжалостно нататък
към бездни, пожари, падини, ...
  471 
Когато видиш в мене мрака,
не се спотайвай, докато отмине.
Не отминава. Кротко чака
и вътре в мен не спира да го има.
Когато в тъмнината се прелея, ...
  554 
Ти ли поиска роб на тишината,
че в кулата си тъй ме нарисува?
Короната на тиха необятност
дали ми стига, за да съществувам?
Такава ли си ме представяше? ...
  485 
Горях, помитах и взривявах,
оставях белези, следи,
и мрака от сърцето си раздавах,
затваряйки безсъвестно очи.
Бях онази сумрачна принцеса, ...
  1306 
Не ме обичай както обичал си преди.
За мен нарисувай нова вселена
и всеки атом в теб пренареди,
ако си в орбита около мене.
Не ме докосвай като другите, ...
  611 
Светът е малък. И когато те няма,
нощем ти свети същата луна,
която през моя прозорец минава.
И сребърната светлина,
която по моите пръсти се скита, ...
  584 
Не искам да знам къде си.
Не искам да те имам пак.
Във черна дупка ме отнесе,
едва изплувах от онзи мрак,
който във вените ми вля, ...
  573 
От мен да откъснеш е лесно,
аз не съм от магическа сплав.
Плът раздавам безсловесно,
с надежда за парче от твоя свят.
Но от мене да откъснеш не желаеш, ...
  527 
Капки по перваза.
Сутрешна мъгла.
Минзухари в ваза.
Падащи листа.
Боровинки, круши, ...
  568 
Предложения
: ??:??