17 февр. 2013 г., 12:36

Крадец

802 0 0

Крадец 

 

Само веднъж съм виждал очите ти, 

не чувах гласа ти, не чувах... 

дори не докосвал цветята в косите, 

ароматът на теб, за който жадувах... 

Като дух, обладаващ, те любих, 

като странник, намерил подслон при блудница, 

като свещеник от Господ, загубил се, 

избягал при своята грешница... 

Не стигат думи от глухи стенания, 

очите ни помнят всяка картина, 

от всички мигове на страдания 

само тези със теб не проклинам... 

При теб пак ще дойда, за кражба на спомени,

 не заключвай вратата, друго няма да взема, 

ще ти оставя оргазъм и нежните стонове, 

до твоя сън някъде, кротко приседнал... 

 

31.01.2013 

Д. Антонов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...