Крадец
Само веднъж съм виждал очите ти,
не чувах гласа ти, не чувах...
дори не докосвал цветята в косите,
ароматът на теб, за който жадувах...
Като дух, обладаващ, те любих,
като странник, намерил подслон при блудница,
като свещеник от Господ, загубил се,
избягал при своята грешница...
Не стигат думи от глухи стенания,
очите ни помнят всяка картина,
от всички мигове на страдания
само тези със теб не проклинам...
При теб пак ще дойда, за кражба на спомени,
не заключвай вратата, друго няма да взема,
ще ти оставя оргазъм и нежните стонове,
до твоя сън някъде, кротко приседнал...
31.01.2013
Д. Антонов
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados