20 нояб. 2008 г., 06:37

Крадец-наркоман

1K 0 11
 

КРАДЕЦ-НАРКОМАН

 

 

Малкото момченце Гари

събра се с лоши то другари -

оплакват се от домсъвета,

че разбива чуждите мазета.

 

Работата стана ясна,

когато Гари поотрасна -

не ползва никакви ключове,

прескача в чуждите дворове.

 

Обира всичко от колите,

злато краде и чанти от жените.

Апартамент разбил е той не един,

за да си купи амфетамин.

 

От него пропищя квартала,

ала полицията ни заспала

не може с него да се справи

и той разбива още брави.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Добрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хей поредното ти стихче което ми харесва дори ме развесели много добре написано определено имаш страхотен талант продължавай в същия дух поздрави
  • За огромна жалост,това в момента българската действителност.А за полицията,не ми се говори!Въобще за законност...
    Браво адашче!Прегръдки!
  • 6 за стихото Кара да се замислиш.
    Но проблемът не е в Гари. Проблемът е, че е станал зависим. А да си зависим означава да загубиш контрол върху себе си. Полицията не може да му помогне, колкото и да иска. Нужно му е лечение в рехабилитационен център (комуна), което обаче обикновено е недостъпно поради високите цени
  • Силно! Поздрави!
  • Весело и полезно! Поздрави, Вальо!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...