4 дек. 2006 г., 19:42

Край

Поэзия

1K 0 2

От теб ще ми остане само спомен,
не исках, но такава е съдбата - жестока!
Отне те тя, когато беше ти във мен,
когато знаех, че това си Ти -
в сърцето си дълбоко...

Сега не мога вече да живея,
щом зная, че изгубих те в борбата...
Не искам вече да се смея,
щом няма те да веселиш душата...

Не мога други да погледна -
аз чувствам се предателка пред любовта си...
А няма как да го избегна,
щом няма да се върнеш на земята!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬