4.12.2006 г., 19:42

Край

1K 0 2

От теб ще ми остане само спомен,
не исках, но такава е съдбата - жестока!
Отне те тя, когато беше ти във мен,
когато знаех, че това си Ти -
                         в сърцето си дълбоко...


Сега не мога вече да живея,
щом зная, че изгубих те в борбата...
Не искам вече да се смея,
щом няма те да веселиш душата...


Не мога други да погледна -
аз чувствам се предателка пред любовта си...
А няма как да го избегна,
щом няма да се върнеш на земята!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...