29 мар. 2006 г., 18:13

Край

971 0 0

              Край

Приятелство с омаен дъх на рози
                и кървави бодли
и защо ли задълбочих в тези игри!

Да,беше прекрасно, да беше красиво и дивно,
но защо сърцето ми не прозря туй що беше видно!

Защо ли исках да вярвам,че ти си това,
една истинска приятелска звезда!

И какво ли нима исках много...
Обичах те прекалено силно ,ей Богу!

И ето сега пак пиша за теб ,
искаше ми се да съм от камък не, от лед!

И няма смисъл зная,
това беше просто края!

15.12.05г

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бобчо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...