bobyy (Бобчо) bobyy (Бобчо)
33
29 мар. 2006 г., 18:13

Край

969 0 0

              Край

Приятелство с омаен дъх на рози
                и кървави бодли
и защо ли задълбочих в тези игри!

Да,беше прекрасно, да беше красиво и дивно,
но защо сърцето ми не прозря туй що беше видно!

Защо ли исках да вярвам,че ти си това,
една истинска приятелска звезда!

И какво ли нима исках много...
Обичах те прекалено силно ,ей Богу!

И ето сега пак пиша за теб ,
искаше ми се да съм от камък не, от лед!

И няма смисъл зная,
това беше просто края!

15.12.05г

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бобчо Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0