29.03.2006 г., 18:13

Край

965 0 0

              Край

Приятелство с омаен дъх на рози
                и кървави бодли
и защо ли задълбочих в тези игри!

Да,беше прекрасно, да беше красиво и дивно,
но защо сърцето ми не прозря туй що беше видно!

Защо ли исках да вярвам,че ти си това,
една истинска приятелска звезда!

И какво ли нима исках много...
Обичах те прекалено силно ,ей Богу!

И ето сега пак пиша за теб ,
искаше ми се да съм от камък не, от лед!

И няма смисъл зная,
това беше просто края!

15.12.05г

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бобчо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...