Край
Приятелство с омаен дъх на рози
и кървави бодли
и защо ли задълбочих в тези игри!
Да,беше прекрасно, да беше красиво и дивно,
но защо сърцето ми не прозря туй що беше видно!
Защо ли исках да вярвам,че ти си това,
една истинска приятелска звезда!
И какво ли нима исках много...
Обичах те прекалено силно ,ей Богу!
И ето сега пак пиша за теб ,
искаше ми се да съм от камък не, от лед! ...