Край
Приятелство с омаен дъх на рози
и кървави бодли
и защо ли задълбочих в тези игри!
Да,беше прекрасно, да беше красиво и дивно,
но защо сърцето ми не прозря туй що беше видно!
Защо ли исках да вярвам,че ти си това,
една истинска приятелска звезда!
И какво ли нима исках много...
Обичах те прекалено силно ,ей Богу!
И ето сега пак пиша за теб ,
искаше ми се да съм от камък не, от лед!
И няма смисъл зная,
това беше просто края!
15.12.05г
© Бобчо All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
