18 июн. 2010 г., 12:11

Край

1.5K 0 5

Как да те забравя?

Кажи как да го направя?

О-о, ти толкова ме нарани,

и толкова ме заблуди,

лицето ти накрая видях,

от лъжата ти не оцелях,

и за пореден път сърцето

бе разкъсано, като парчето,

частта от моята страна,

на малки частици отново стана тя...

Е, помъчих се и  забравих те!!

Какво, не го ли очакваше??

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Май рядко очакваме такава развръзка..ама се случва..то май и тогава разбираме какво значи някой за нас..както се казва : "Човек осъзнава какво е имал едва когато го загуби"
  • Благодаря ви!
  • В тази възраст всички пишим за трудната любов... нормално и аз съм така и постоянно са ми някакви стихове в главата, но все не ги записвам....

    Това което си сътворила е много красиво... !!! Поздрави :P
  • Найвно но искреннно.Когато порасне човек вижда малко песимистично светът.Вместо да бъде малко наивен и щедър към всичко красиво.
  • Как да те забравя, като не мога да те запомняШегувкам се
    Малко е наивно, но имайки предвид колко си млада е нормално.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...