Jun 18, 2010, 12:11 PM

Край

  Poetry » Love
1.5K 0 5

Как да те забравя?

Кажи как да го направя?

О-о, ти толкова ме нарани,

и толкова ме заблуди,

лицето ти накрая видях,

от лъжата ти не оцелях,

и за пореден път сърцето

бе разкъсано, като парчето,

частта от моята страна,

на малки частици отново стана тя...

Е, помъчих се и  забравих те!!

Какво, не го ли очакваше??

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Май рядко очакваме такава развръзка..ама се случва..то май и тогава разбираме какво значи някой за нас..както се казва : "Човек осъзнава какво е имал едва когато го загуби"
  • Благодаря ви!
  • В тази възраст всички пишим за трудната любов... нормално и аз съм така и постоянно са ми някакви стихове в главата, но все не ги записвам....

    Това което си сътворила е много красиво... !!! Поздрави :P
  • Найвно но искреннно.Когато порасне човек вижда малко песимистично светът.Вместо да бъде малко наивен и щедър към всичко красиво.
  • Как да те забравя, като не мога да те запомняШегувкам се
    Малко е наивно, но имайки предвид колко си млада е нормално.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...