16 июн. 2010 г., 23:36

Край

619 0 0

                      Край

 

Час по час минаваше денят,

а споменът ехтеше в моя глас.

Ден по ден дните се редят,

а болката не стихва в този фарс.

 

Сърцето ми счупи се, нали,

а твоето гасне в плам една,

но скоро и тя ще изгори,

за да убие любовта…

 

Монотонен писък аз дочух,

беше краят на твоята душа.

Сенки сливаха се в някой друг,

напускаха те мигом с любовта.

 

Тази дяволска картина виждах аз -

как се мъчиш да върнеш своята душа,

а аз гледах отстрани с безспирна власт,

отдръпнах се назад, без да ти подам ръка…

 

Заличих те!

Дори и спомена оставих там,

той се сля със твоята душа.

Сега бори се срещу своята съдба…

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...