Jun 16, 2010, 11:36 PM

Край

  Poetry » Love
621 0 0

                      Край

 

Час по час минаваше денят,

а споменът ехтеше в моя глас.

Ден по ден дните се редят,

а болката не стихва в този фарс.

 

Сърцето ми счупи се, нали,

а твоето гасне в плам една,

но скоро и тя ще изгори,

за да убие любовта…

 

Монотонен писък аз дочух,

беше краят на твоята душа.

Сенки сливаха се в някой друг,

напускаха те мигом с любовта.

 

Тази дяволска картина виждах аз -

как се мъчиш да върнеш своята душа,

а аз гледах отстрани с безспирна власт,

отдръпнах се назад, без да ти подам ръка…

 

Заличих те!

Дори и спомена оставих там,

той се сля със твоята душа.

Сега бори се срещу своята съдба…

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...