Край
Час по час минаваше денят,
а споменът ехтеше в моя глас.
Ден по ден дните се редят,
а болката не стихва в този фарс.
Сърцето ми счупи се, нали,
а твоето гасне в плам една,
но скоро и тя ще изгори,
за да убие любовта…
Монотонен писък аз дочух,
беше краят на твоята душа.
Сенки сливаха се в някой друг, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация