6 июл. 2015 г., 09:58

Край

744 0 0

Откъсната скала - парченце камък.

Падаща звезда в мрак дълбок,

неописуемото нещо, но си жива,

необузданото ми чувство - вътре в мен.

 

Слънчев лъч, пронизващ дните зимни,

топящ се лед в топлите ръце,

пронизваща стрела с огън земен,

това бе ти - за моето сърце.

 

Велик роман, захвърлен на тавана,

изчетен стих без рима и без глас,

и песен без мелодия изпята,

попътен вятър си в този час.

 

Не се обръщай, спомени захвърлих!

Еднопосочен път стои пред теб

и знака за обръщане не гледай,

завои няма в моето сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николинка Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...