6 июл. 2015 г., 09:58

Край

739 0 0

Откъсната скала - парченце камък.

Падаща звезда в мрак дълбок,

неописуемото нещо, но си жива,

необузданото ми чувство - вътре в мен.

 

Слънчев лъч, пронизващ дните зимни,

топящ се лед в топлите ръце,

пронизваща стрела с огън земен,

това бе ти - за моето сърце.

 

Велик роман, захвърлен на тавана,

изчетен стих без рима и без глас,

и песен без мелодия изпята,

попътен вятър си в този час.

 

Не се обръщай, спомени захвърлих!

Еднопосочен път стои пред теб

и знака за обръщане не гледай,

завои няма в моето сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николинка Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...