Край

Откъсната скала - парченце камък.

Падаща звезда в мрак дълбок,

неописуемото нещо, но си жива,

необузданото ми чувство - вътре в мен.

Слънчев лъч, пронизващ дните зимни,

топящ се лед в топлите ръце,

пронизваща стрела с огън земен,

това бе ти - за моето сърце.

Велик роман, захвърлен на тавана,

изчетен стих без рима и без глас,

и песен без мелодия изпята,

попътен вятър си в този час.

Не се обръщай, спомени захвърлих!

Еднопосочен път стои пред теб

и знака за обръщане не гледай,

завои няма в моето сърце!