Край
738
0
0
Откъсната скала - парченце камък.
Падаща звезда в мрак дълбок,
неописуемото нещо, но си жива,
необузданото ми чувство - вътре в мен.
Слънчев лъч, пронизващ дните зимни,
топящ се лед в топлите ръце,
пронизваща стрела с огън земен,
това бе ти - за моето сърце.
Велик роман, захвърлен на тавана,
изчетен стих без рима и без глас,
и песен без мелодия изпята,
попътен вятър си в този час.
Не се обръщай, спомени захвърлих!
Еднопосочен път стои пред теб
и знака за обръщане не гледай,
завои няма в моето сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николинка Йорданова Всички права запазени
