Край барата
КРАЙ БАРАТА
Син
покров
над мене,
под мен килим
от росна свежест –
зелен и нежен,
край мен без грим,
нетленен,
вечно
нов –
Животът трепка,
зеленее…;
малка там
река
с тих,
но
крепък
ромон – прям –
шепти в ръкав,
изрит от нея…
Въздухът е чист
като вода
от извор…
В екстаз
съм
и
без глас
след следа
вървя без риск
и правя избор!...
Там –
в храма
без таван –
стоях без страх,
не щях, не молех
и нищо нямах,
но всичко бях… –
Безволев
полъх –
вян!…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Раммадан Л.К. Все права защищены
