Край новия театър на стария квартал

Когато ми дотегне, живота от скандали.
И почна да затъвам, в една и съща кал…
Пресичам булеварда, преди да се подпали,
край новия театър, на стария квартал…
Вървя по магистрали от бъдещи проблеми,
които ме препъват, почти до сутринта…
Главата ми се пръска. Нозете ми ги няма,
додето се възнася – Зората над смъртта!
Тепето се опитва, да стигне до квартала,
оттатък булеварда… И оня светофар –
край който тишината се прави на заспала.
И още Планината, пресича Трафалгар!