jollyroger (Коста Качев)
1543 16
8 июн. 2019 г., 09:18

Край реката... 

  Поэзия » Любовная
367 2 3

 

Край реката...

(каприз)

 

Ти гола се къпеш в реката

и аз се затичвам натам,

привличаш ме: с голотата

и с нежния изблик на свян...

Ти също, обаче не бързай,

дори и не бързай съвсем –

водата от речния бързей

сама ще те тласне към мен...

 

И бавно със чар от водата

излизайки гола сега,

не слагай ръце по местата

интимни на свойта снага...

Реката тече, ще отмине,

но моля те, ти остани,

брегът с избуяли капини

възможно е да ни сродѝ...

 

И тук ще си ти Самодива,

а аз ще съм Горският дух,

но само недей се покрива,

че целият взор съм и слух...

А Слънцето щом се надига

смутено през клоните... С чар --

една подранила авлига

ще пее в зората със жар...

 

Макар че, сам много е скитал

и Вятърът ще се помáй –

и той онемял от възхита

пред толкова хубост безкрай!...

 

И после да тръгнем в гората

за билки и диви цветя,

а ти да си вплиташ в косата --

с росата им и свежестта...

 

... че голи ще бъдем, това е –

красиво, метежно, без свян...

... Дали е: Завръщане в Рая,

или сме останали там?!...

 

05.03.2017.

© Коста Качев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??