Край реката...
Край реката...
(каприз)
Ти гола се къпеш в реката
и аз се затичвам натам,
привличаш ме: с голотата
и с нежния изблик на свян...
Ти също, обаче не бързай,
дори и не бързай съвсем –
водата от речния бързей
сама ще те тласне към мен...
И бавно със чар от водата
излизайки гола сега,
не слагай ръце по местата
интимни на свойта снага...
Реката тече, ще отмине,
но моля те, ти остани,
брегът с избуяли капини
възможно е да ни сродѝ...
И тук ще си ти Самодива,
а аз ще съм Горският дух,
но само недей се покрива,
че целият взор съм и слух...
А Слънцето щом се надига
смутено през клоните... С чар --
една подранила авлига
ще пее в зората със жар...
Макар че, сам много е скитал
и Вятърът ще се помáй –
и той онемял от възхита
пред толкова хубост безкрай!...
И после да тръгнем в гората
за билки и диви цветя,
а ти да си вплиташ в косата --
с росата им и свежестта...
... че голи ще бъдем, това е –
красиво, метежно, без свян...
... Дали е: Завръщане в Рая,
или сме останали там?!...
05.03.2017.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
