1 дек. 2013 г., 22:52

Край реката на живота

954 0 1

Вместо да отида със приятели на купон или разходка,

аз стоя със Буда край реката на живота.

Аз съм аматьорка сред много стихоплетници,

във компания съм само на компютър, телевизор и учебници.

Приятелите ми скучаят с мен и само аз ги викам да се срещаме.

Защо не мога да се смея на това, на което смеят се?

Искам да се забавлявам с тях и те със мен,

искам да танцувам с тях, дори да псувам.

Не мога, но защо?

Защо, когато видя двама влюбени да се целуват, се страхувам,

че никое момче от мен не се интересува?

Нима си толкова дълбоко вкоренен във същността ми, Буда?

Защо и как попаднах в твоя плен? Мъча се аз всеки ден да те прокудя,

но ти оставаш си във мен и със и без принуда

и вместо да отида със приятели на купон или разходка,

аз стоя с теб Буда край реката на живота.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...