1 дек. 2013 г., 22:52

Край реката на живота

956 0 1

Вместо да отида със приятели на купон или разходка,

аз стоя със Буда край реката на живота.

Аз съм аматьорка сред много стихоплетници,

във компания съм само на компютър, телевизор и учебници.

Приятелите ми скучаят с мен и само аз ги викам да се срещаме.

Защо не мога да се смея на това, на което смеят се?

Искам да се забавлявам с тях и те със мен,

искам да танцувам с тях, дори да псувам.

Не мога, но защо?

Защо, когато видя двама влюбени да се целуват, се страхувам,

че никое момче от мен не се интересува?

Нима си толкова дълбоко вкоренен във същността ми, Буда?

Защо и как попаднах в твоя плен? Мъча се аз всеки ден да те прокудя,

но ти оставаш си във мен и със и без принуда

и вместо да отида със приятели на купон или разходка,

аз стоя с теб Буда край реката на живота.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...