4 июн. 2024 г., 07:13  

Край Тунджа

428 3 14

Реката с тихите есенни води 

и срещата ни там, досами завоя

край парка в нас още блести

под небето жадно след пороя...

Ще тръгнем: влюбени с тях!

Днес бреговете са скъп спомен. 

И само топлият летен смях

на птиците с обич запомних.

И ние – с птичия сезонен керван

ще носим в душите си надежда!

Нали любовта е все още блян 

към утрото за новата ни среща?

                                     

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечно благодаря, Ники!
  • Красота!!!
  • Благодаря за хубавите думи, Георги!
    Ще споделя накратко,че реката е красива от извора й в Стара планина до вливането си заедно с Арда и Марица около Одрин в Егейско море.Уникално,но факт е че в Ямбол има два ръкава,които образуват прегръдка на градския парк и той е своеобразен "остров"!
    Левият ръкав е плавателен и има лодки,които се дават срещу заплащане за разходка край парка.
    Хубава вечер!
  • С Моето Любимо Момиче непрекъснато обикаляме родината при всяка възможност - но до Тунджа още не сме стигнали, за съжаление.
    Дай Боже и от там да си приберем няколко красиви спомени някой ден.
    В тази посока ме провокира творбата ти, Стойчо.
    Поздравявам те.
  • Уоу,как позна?Разконспирира ме...
    Поздравления,Пепи!😜

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...