28 дек. 2007 г., 17:36

Кражба

895 0 9
Отключих ти вратата! Влез и всичко ми вземи.
Недей да чакаш! Взимай живота, красотата,
надеждите, смеха ми. Мечтите ми разбий,
но моля те, крадецо! Не пипай самотата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Самотата дава много, но ти отнема всичко... (което не е кой-занй какъв проблем)
  • " Jolly_Roger (РефицуЛ ) 29-12-2007г. 02:40
    Вие (хората) сте сами единствено и само, когато сами го пожелаете и отхвърлите вниманието на всичко околно ... самотата ви е кътчето, последното островче, което си е лично ваше и никой не може да ви вземе, но помислете, желаете едно малко кътче самота, или цял свят неизвестност, избора е винаги индивидуален ... " - 'Вие хората' ?.. -А ти какво си ?! -питам аз

  • Вие (хората) сте сами единствено и само, когато сами го пожелаете и отхвърлите вниманието на всичко околно ... самотата ви е кътчето, последното островче, което си е лично ваше и никой не може да ви вземе, но помислете, желаете едно малко кътче самота, или цял свят неизвестност, избора е винаги индивидуален ...
  • Хубав стих,но дай самотата...
  • Много силно...Дай я тази самота...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....