Не забравяйте слабите!

Изоставени на произвола на съдбата,

те пораждат болка и тъга в душата!

Кой го е грижа и се вълнува за тях!?

Кой ги забравя, когато мисли:"Успях!"?

Не мислите как на слабите да помогнете,

гледате сал как вие самите да се замогнете,

но истинското ни богатство е в сърцата -

добротата, благородството, човещината!

Вместо във всички вас любовта да надделява -

бедният днес единствено на Бога се надява,

защото мислите егоистично, първосигнално,

затова състоянието на държавата е жално!

И тъй - България затъва в кал,

че тя сега превърна се в идеал!