7 авг. 2016 г., 10:48

Крайчето на завесата

532 1 6

             Човечеството е  скачени съдове,

             в които любовта бушува,

             запълвайки пространство с вечност.

             Омразата е буква ,,А” във азбуката и.

             Дивачката, която опитомява

             и дава смисъл на останалите букви,

             а ний сме сътворени неграмотници.

             Издялани сме от любов и за любов,

             понесли аромата, и вкуса, и формата.

             Преодоляваме като слепци

             невидими кръстовища

             от светлини и звуци,

             но като риби самовлюбени сме  

             из самовлюбена Вселена,

             защото  плуваме във себе си.

             Безлюбието не съществува.

             Безлюбието е измислица.

             Животи като хвърчила се реят

             из вплетените кръгове

             на любовта с омразата.

             Животите припламват и бледнеят,

             отнасяйки разнопосочните нюанси

             на еднозначни чувства.

             Илюзията на еднаквостта е

             да създава тъждества,

             които обявява за различия,

             а ние с тях наивно да се кичим.

             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...