Нейде свил се, недалече от перона,

на безлюдна гара дрипав, болен и малко престарял

скитникът с китара съдбата вече беше си избрал.

От света изтрил се, призрак във вагона,

с мръсни, криви пръсти ръждиви струни той подръпна.

А от между миглите му гъсти сълза една изхвръкна.

И приятелят му скрил се, меко кацна на бетона.

В тази нощ студена гарван черен, рошав и умиращ

тихичко простена и дрезгаво запя  агонизиращ.

Мъжът самотен натъжил се, заплака мълчаливо с тона.

В настъпващото утро влажно акорд последен прозвуча.

Свирка на локомотив протяжно чу се, но така и не отзвуча.

И скитникът присвил се, приглади неподвижните пера.

Китарата нарами и едвам изрече: "Ще се видим вечерта".