Нейде свил се, недалече от перона,
на безлюдна гара дрипав, болен и малко престарял
скитникът с китара съдбата вече беше си избрал.
От света изтрил се, призрак във вагона,
с мръсни, криви пръсти ръждиви струни той подръпна.
А от между миглите му гъсти сълза една изхвръкна.
И приятелят му скрил се, меко кацна на бетона.
В тази нощ студена гарван черен, рошав и умиращ
тихичко простена и дрезгаво запя агонизиращ.
Мъжът самотен натъжил се, заплака мълчаливо с тона.
В настъпващото утро влажно акорд последен прозвуча.
Свирка на локомотив протяжно чу се, но така и не отзвуча.
И скитникът присвил се, приглади неподвижните пера.
Китарата нарами и едвам изрече: "Ще се видим вечерта".
© Радослав All rights reserved.