Sep 22, 2015, 9:59 AM

Крайният перон

  Poetry » Other
452 0 0

Нейде свил се, недалече от перона,

на безлюдна гара дрипав, болен и малко престарял

скитникът с китара съдбата вече беше си избрал.

 

От света изтрил се, призрак във вагона,

с мръсни, криви пръсти ръждиви струни той подръпна.

А от между миглите му гъсти сълза една изхвръкна.

 

И приятелят му скрил се, меко кацна на бетона.

В тази нощ студена гарван черен, рошав и умиращ

тихичко простена и дрезгаво запя  агонизиращ.

 

Мъжът самотен натъжил се, заплака мълчаливо с тона.

В настъпващото утро влажно акорд последен прозвуча.

Свирка на локомотив протяжно чу се, но така и не отзвуча.

 

И скитникът присвил се, приглади неподвижните пера.

Китарата нарами и едвам изрече: "Ще се видим вечерта".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...