severianin (Валентин Чернев)
417 677
20 июн. 2012 г., 23:00

Кралството на кривите огледала 

  Поэзия
703 0 12

КРАЛСТВОТО НА КРИВИТЕ ОГЛЕДАЛА

 

По крива диря ли поех в началото,

посоките ли сбърках като млад,

та виждам

сякаш в криво огледало

край себе си един объркан свят?

 

Сред странни измерения живея,

(а мога ли да кажа, че съм жив?)

Кого да питам?

Изумен, немее

светът край мене, чужд и уродлив.

 

Сред палещ студ и вледеняващ огън

през времето се влача уморен

и в кривите огледала не мога

да видя истинския път пред мен.

 

Стозвучна тишина пищи в ушите,

до болка безтегловността тежи,

лъжливи истини обричат дните ми

да са поле за истински лъжи.

 

Отдавна песента ми е безгласна,

а крясъкът за помощ – мълчалив;

взривяван от живот,

не ми е ясно

дали наистина съм още жив.

 

Стоманената мекота на мрака

край мен вериги гъвкави кове –

не зная кратка вечност ли ме чака,

или е миг,

обхванал векове.

 

Видях дребнава и позорна слава,

и щедра алчност,

и достоен грях;

падение, което възвисява,

и сладка жлъч,

и парещ лед видях.

 

Най-честните лъжи видях по пътя си,

и слънчев скреж,

и злобна доброта;

реки от пясъчна вода размътени;

на нежните усмивки яростта...

 

Към кривите огледала в закана

поех с юмруци в съдния си ден.

Но днес стоя с окървавени длани

пред своя стъклен образ натрошен.

 

И тъмна светлина струи над мене,

действителен мираж е този свят,

а аз вървя –

застинало движение,

летящ покой,

трошица необят...

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??