19 мая 2006 г., 00:14

Красива

880 0 3
Красива

Нежен шепот на нова пролет
Двойка бели птици в полет
Нежен полъх на топлина
Спомен ме връща през ноща
Затворил очи ,виждах само едно
Колко красиво е това същество
Сънувах ли или наистина бях
Сега се будя целият в страх

Не мога да спра да те жадувам
Не мога повече да се преструвам
Че не мога да те желая
Ще млъкна в сладък сън накрая
И пак ще те сънувам с усмивка
Всяка чертица от лицето ти, всяка кривка
Ех, любов непоколебима
Как един се радва за друг ,че го има

Красива ,жизнена и млада
Дори и за слепите ти си награда
Твоя поглед ме разтопява
Твоята красота ме загрозява
Твоята душа в водопад живее
Ти обичаш да се смееш
Твоята любов е истинска и жива
Боже , колко си красива

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...