Красива
Нежен шепот на нова пролет
Двойка бели птици в полет
Нежен полъх на топлина
Спомен ме връща през ноща
Затворил очи ,виждах само едно
Колко красиво е това същество
Сънувах ли или наистина бях
Сега се будя целият в страх
Не мога да спра да те жадувам
Не мога повече да се преструвам
Че не мога да те желая
Ще млъкна в сладък сън накрая
И пак ще те сънувам с усмивка
Всяка чертица от лицето ти, всяка кривка
Ех, любов непоколебима
Как един се радва за друг ,че го има
Красива ,жизнена и млада
Дори и за слепите ти си награда
Твоя поглед ме разтопява
Твоята красота ме загрозява
Твоята душа в водопад живее
Ти обичаш да се смееш
Твоята любов е истинска и жива
Боже , колко си красива
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
