Красива, нежна и неповторима
изплуваш днес във паметта.
Една любов непримирима,
изпепелила тези две сърца -
красива, нежна и неповторима!
Така те чувствам още и сега...
сега, след толкова години,
уж променил се - мъдър в любовта.
Красива, нежна и неповторима,
ранима като тънък лед,
със аромат на пролетни градини,
с дихание със вкус на мед -
красива, нежна и неповторима,
сънувам те във края на нощта...
в съня си шепна твойто име,
потънал в свойта самота.
... дали да пиша тъжна песен,
щом в мен напират тези две слова -
"ОБИЧАМ ТЕ"... и не е лесно...
да пиша ли, или да спра?
© Стефан Петков Все права защищены