28 февр. 2024 г., 12:37

Красива си, когато си отиваш 

  Поэзия » Любовная
257 3 4

КРАСИВА СИ, КОГАТО СИ ОТИВАШ

 

… сълзата ти по пръстите ме парна – и аз изгубих ум и дум след миг,

а покрай мен притихна гара Варна, и аз мълча на български език,

ченгето се изплю връз коловоза и: – Качвай се! – зловещо изкрещя,

и моята прощална жълта роза със теб! – в купето, хлътна си – и тя,

а сетне машинистът сетно свирна – и в Нищото потегли твоят влак,

 

фишуто ти – и в блузката прозирна! – ще си мечтая да те зърна пак,

да те прегърна – и да те целуна, да ми речеш във храма нявга: – Да! –

една праисторическа маймуна! – над теб развеял чорлава брада.

Аз ще сънувам русата ти грива, омайнат от парфюма ти „Lacostе“.

Красива си! – когато си отиваш. Лек път! – от моя седми коловоз.

 

27 февруарий 2024 г.

гр. Варна, 13, 45 ч.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??