Красива си, когато си отиваш
КРАСИВА СИ, КОГАТО СИ ОТИВАШ
… сълзата ти по пръстите ме парна – и аз изгубих ум и дум след миг,
а покрай мен притихна гара Варна, и аз мълча на български език,
ченгето се изплю връз коловоза и: – Качвай се! – зловещо изкрещя,
и моята прощална жълта роза със теб! – в купето, хлътна си – и тя,
а сетне машинистът сетно свирна – и в Нищото потегли твоят влак,
фишуто ти – и в блузката прозирна! – ще си мечтая да те зърна пак,
да те прегърна – и да те целуна, да ми речеш във храма нявга: – Да! –
една праисторическа маймуна! – над теб развеял чорлава брада.
Аз ще сънувам русата ти грива, омайнат от парфюма ти „Lacostе“.
Красива си! – когато си отиваш. Лек път! – от моя седми коловоз.
27 февруарий 2024 г.
гр. Варна, 13, 45 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
