В мен си,

по-обичаща от всеки,
от всеки, що в любов ми се кълне...
В мен си,

по-желана си от всеки,
от всеки, що желаех до сега...
И ето,

по-красива от съня си,
в който се яви преди това...
И ето,

по-любяща от страстта си,
която ме потърси в лудостта...
Отричаш...

Не отричаш... като слабост,
която те обзема през нощта...
Безсилна

или силна като младост,
усетила отново пролетта...
Уханието властва до полуда...
и луда съм, че казвам ти това,
че няма по-красива от заблудата,
готова да намери любовта...