Красота

29 окт. 2010 г., 21:23

Поэзия » Другая

960 0 2

Нощта гори в небето на покоя

и падат по земята пръски зрак.

Във воя на прииждащия мрак

прозира глас от бдението мое.

Което няма как да изрека,

приятелят ми мрак го изкрещява -

поток планински, кипнала река

са мислите, които не издавам

на никого, дори на мъдростта,

която, чувствам, крачи редом с мене.

Споделям с нея само радостта

от пролетта и хубавото време.

Но тя не знае моя скрит копнеж

по черни облаци и бездни диви...

От себе си не много аз разкривам,

защото няма да го понесеш

ти, моя мъдрост, крачеща до мен;

ти, за която Светлото е Ден.