Нощта гори в небето на покоя
и падат по земята пръски зрак.
Във воя на прииждащия мрак
прозира глас от бдението мое.
Което няма как да изрека,
приятелят ми мрак го изкрещява -
поток планински, кипнала река
са мислите, които не издавам
на никого, дори на мъдростта,
която, чувствам, крачи редом с мене.
Споделям с нея само радостта
от пролетта и хубавото време. ...