Красота
Нощта гори в небето на покоя
и падат по земята пръски зрак.
Във воя на прииждащия мрак
прозира глас от бдението мое.
Което няма как да изрека,
приятелят ми мрак го изкрещява -
поток планински, кипнала река
са мислите, които не издавам
на никого, дори на мъдростта,
която, чувствам, крачи редом с мене.
Споделям с нея само радостта
от пролетта и хубавото време.
Но тя не знае моя скрит копнеж
по черни облаци и бездни диви...
От себе си не много аз разкривам,
защото няма да го понесеш
ти, моя мъдрост, крачеща до мен;
ти, за която Светлото е Ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елина Гюдорова Всички права запазени
