lilin (Елина Гюдорова)
14 15
29.10.2010 г., 21:23 ч.

Красота 

  Поезия » Друга
962 0 2

Нощта гори в небето на покоя

и падат по земята пръски зрак.

 

Във воя на прииждащия мрак

прозира глас от бдението мое.

 

Което няма как да изрека,

приятелят ми мрак го изкрещява -

 

поток планински, кипнала река

са мислите, които не издавам

 

на никого, дори на мъдростта,

която, чувствам, крачи редом с мене.

 

Споделям с нея само радостта

от пролетта и хубавото време.

 

Но тя не знае моя скрит копнеж

по черни облаци и бездни диви...

 

От себе си не много аз разкривам,

защото няма да го понесеш

 

ти, моя мъдрост, крачеща до мен;

ти, за която  Светлото е  Ден.

 

© Елина Гюдорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??